Край на изборите в Никарагуа: Ортега бетонира властта

В безпрецедентен ход, който окончателно погребва демократичния процес в Никарагуа, дългогодишният лидер Даниел Ортега официално обяви, че в страната повече няма да се провеждат избори.

Изявлението беше направено по време на честванията на 47-ата годишнина от Сандинистката революция и отбелязва радикален завой към установяването на официален еднопартиен режим.

80-годишният марксист, който управлява Никарагуа общо близо три десетилетия (през 80-те години и непрекъснато от 2007 г. насам), заяви пред свои поддръжници, че „ерата, в която партии, подкрепяни от янките и сомосистите, се завръщат на власт, приключи – никога повече“. Ортега аргументира решението си с необходимостта да предпази държавата от опозицията, която според него се контролира изцяло от САЩ. Според Reuters, лидерът вече планира законови реформи съвместно с контролирания от него парламент, за да издигне „блок срещу превратаджиите“.

Исторически контекст: От революция към династична диктатура

Сегашното решение на Даниел Ортега е дълбоко вкоренено в бурната съвременна история на Никарагуа. През 1979 г. той се утвърждава като ключов лидер на Сандинисткия фронт за национално освобождение (FSLN), който успешно сваля от власт подкрепяната от САЩ брутална диктатура на фамилията Сомоса. След като управлява през 80-те години в условията на гражданска война срещу финансираните от Вашингтон бунтовници „Контрас“, Ортега губи изборите през 1990 г., но се завръща на власт чрез вота през 2007 г.

През последните две десетилетия обаче бившият революционен партизанин систематично трансформира държавата, концентрирайки цялата власт в ръцете на семейството си. По ирония на съдбата, днес критиците му го обвиняват в изграждането на репресивен династичен режим, който поразително напомня за същата диктатура на Сомоса, срещу която самият той се е борил на младини.

Международни санкции и изолация на режима

Отказът от електорална демокрация е кулминацията на дългогодишен процес на международна изолация и икономически натиск. След кървавото потушаване на антиправителствените протести през 2018 г., при което бяха убити над 350 души, САЩ, Европейският съюз и Организацията на американските държави (ОАД) наложиха тежки персонални и секторни санкции. Наказателните мерки засегнаха хиляди високопоставени чиновници, съдии и военни, включително самата съпредседателка Росарио Мурильо.

По данни на The Guardian, правителството е отнело гражданството на стотици политически дисиденти, затворило е над 5600 неправителствени организации и е ликвидирало десетки независими медии. Според експерти, цитирани от The New York Times, крайната стъпка за пълна отмяна на изборите отразява нарастваща параноя и усещане за несигурност в Манагуа, особено след засиления американски натиск над регионалните съюзници на Никарагуа – Куба и Венецуела.